accent


accent
m. (lat. accentus) 1. грам. ударение; accent tonique тонично, силово ударение; 2. писмен знак върху някоя буква; accent aigu остро ударение ('); accent grave тежко ударение (`); accent circonflexe сложно ударение (^); 3. начин на произношение, акцент, интонация; 4. наблягане; mettre l'accent sur наблягам на, акцентувам на; les accents guerriers du clairon бойният зов на тръбата; 5. прен. индивидуален характер (на стил); 6. муз. знак за изпълнение на една музикална фраза; 7. тон; d'un accent autoritaire с властен тон; 8. акцент, особеност при произношение на местен говор или при говорене на чужд език; avoir de l'accent имам акцент (при говор).

Dictionnaire français-bulgare. 2014.